Правете малки добрини в рамките на възможностите си

Практическа ориентация

Необходимо време

5-20 мин

Формат

с друг човек

Подходящо място

подходящо работно или лично пространство

За какво и кога може да помогне

Малките доброволни жестове могат да изразят внимание и грижа и да подкрепят усещането за свързаност с другите. Това може да бъде кратко съдействие, споделяне на полезен материал, окуражаващо послание или предложение за конкретна помощ.

Добрината е най-полезна, когато е:

  • съобразена с действителната потребност на другия;
  • предложена, а не наложена;
  • конкретна и ограничена;
  • в рамките на Вашето време, енергия и професионална роля;
  • извършена без очакване за ответна услуга.

Целта не е да решавате проблемите на другите или постоянно да поставяте техните потребности пред своите. Малкият жест трябва да подкрепя, без да създава претоварване, зависимост или несправедливо разпределение на отговорностите.

Как да започнете

  1. Забележете конкретна потребност. Помислете от какво действително може да има нужда човекът.
  2. Проверете, вместо да предполагате. Ако не сте сигурни, попитайте:

„Би ли ти било полезно да ти изпратя материала, който вече съм подготвил?“

  1. Определете границата на помощта. Изберете действие, което можете да извършите, без да пренебрегвате собствените си задачи и потребности.
  2. Направете ясно предложение. Посочете какво конкретно можете да направите и какво не можете да поемете.
  3. Уважавайте отговора. Другият човек има право да приеме или да откаже помощта.
  4. Не очаквайте отплата. Доброволният жест не създава задължение за бъдеща услуга или лоялност.

Примери от практиката

Подкрепа за нов колега

Нов учител подготвя урок по тема, по която негов колега вече разполага с подходящи материали. Вместо да поеме цялата подготовка, колегата предлага:

„Имам презентация и няколко задачи по тази тема. Мога да ти ги изпратя, а ти ще ги адаптираш към своя клас.“

Така помощта е конкретна и полезна, но отговорността за подготовката остава при учителя, който ще проведе урока.

Малък жест в натоварен ден

Учител забелязва, че негова колежка няма възможност да напусне класната стая преди следващия час. Той я пита:

„Отивам да взема вода. Искаш ли да донеса и на теб?“

Жестът е кратък, доброволен и не изисква значителен допълнителен ресурс.

Подкрепа с ясна граница

Колега моли за помощ при подготовката на голямо събитие. Учителят отговаря:

„Не мога да поема цялата организация, но мога да прегледам програмата и да дам обратна връзка до края на деня.“

Това е проява на подкрепа, която едновременно зачита собствените възможности и професионални ангажименти.

Как да съобразите насоката със себе си и средата

Помощта не е необходимо да бъде скъпа, продължителна или впечатляваща. Малък жест може да бъде:

  • споделяне на вече подготвен ресурс;
  • кратко изслушване;
  • предложение за конкретно съдействие;
  • благодарност или окуражаваща обратна връзка;
  • насочване към подходящ човек или източник;
  • поемане на малка задача при предварително уточнени граници.

Не е необходимо да се съгласявате с всяка молба. Преди да предложите или приемете ангажимент, се запитайте:

  • Разполагам ли с необходимото време и енергия?
  • Помощта в рамките на професионалната ми роля ли е?
  • Поемам ли отговорност, която принадлежи на друг човек?
  • Ще се наложи ли да пренебрегна свои важни задачи?
  • Давам ли помощта доброволно, или се чувствам притиснат?

Ако жестът Ви оставя изтощени, раздразнени или с усещане, че сте били използвани, преценете отново неговия обхват. Можете да намалите помощта, да предложите друг вариант или да откажете.

Доброволната взаимопомощ не трябва да прикрива системно неравномерно разпределение на служебните задължения. Ако редовно се очаква от едни и същи хора да поемат чужди задачи, е необходимо организационно обсъждане.

При подкрепа към ученици и семейства се придържайте към професионалните правила. Жестът не трябва да създава привилегировано отношение, зависимост, нарушение на поверителността или излизане извън професионалните граници.

Какво да проследите

Приложимост: Успях ли да направя конкретен и желан жест в рамките на своите възможности?

Непосредствена полза: Беше ли помощта полезна за другия и донесе ли ми усещане за смислена свързаност?

Устойчивост: Мога ли да продължа да помагам, без да се претоварвам, да негодувам или да поемам чужди отговорности?

Полезният жест подкрепя другия, без да Ви изтощава и без да заменя справедливото разпределение на отговорностите.

 

Свързани насоки: 11, 28, 36 и 40.