Отнасяйте се към себе си с разбиране след труден момент
Отнасяйте се към себе си с разбиране след труден момент
Практическа ориентация
Необходимо време | 5-10 мин след трудния момент | Формат | самостоятелно или с доверен колега |
Подходящо място | лично и спокойно пространство | ||
За какво и кога може да помогне
След допусната грешка, конфликт или неуспех е естествено да изпитате разочарование, вина, срам или тревога. В такива моменти конкретната оценка на случилото се лесно може да се превърне в обща присъда: „Не ставам за тази работа“, „Винаги провалям всичко“ или „Не съм добър учител“.
Подкрепящото отношение към себе си помага да признаете случилото се, да понесете неприятните емоции и да предприемете необходимата поправка, без да обезценявате цялостно личността и професионалните си качества.
Целта не е да се оправдаете, а да запазите способността си да действате отговорно и конструктивно.
Как да започнете
- Опишете фактите без обща присъда
Посочете конкретно какво сте направили или пропуснали.
Вместо:
„Аз съм ужасен учител.“
Формулирайте:
„По време на разговора повиших тон и прекъснах родителя, преди да изложи гледната си точка.“
Точната формулировка помага да видите какво може да бъде поправено.
- Назовете преживяването си
Определете какво изпитвате: разочарование, вина, срам, тревога, гняв или безсилие. Назоваването на емоцията не я премахва, но помага да не реагирате единствено под нейното влияние.
- Отговорете си по начина, по който бихте отговорили на уважаван колега
Помислете какво бихте казали на колега, който е допуснал подобна грешка, признава я и иска да я поправи. Вероятно бихте били едновременно честни и подкрепящи:
„Това не беше подходящ начин на общуване, но една трудна реакция не определя цялата ти професионална стойност. Важно е да поемеш отговорност и да решиш как ще постъпиш.“
Опитайте да приложите същия стандарт и към себе си.
- Разграничете отговорността от самонаказанието
Отговорността включва:
- признаване на конкретната грешка;
- отчитане на последствията за другите;
- извинение, когато е необходимо;
- поправяне на възможното;
- подготовка за следваща подобна ситуация;
- търсене на подкрепа или консултация.
Самонаказанието повтаря обвиненията, но не показва какво трябва да бъде направено.
- Изберете една конкретна следваща стъпка
Определете какво можете да предприемете сега:
- да проведете уточняващ разговор;
- да се извините за конкретно поведение;
- да поправите допуснатата грешка;
- да поискате обратна връзка;
- да подготвите различен начин на реакция;
- да потърсите съдействие от колега или ръководител.
Пример от практиката
След напрегнат разговор с родител учителят осъзнава, че е повишил тон и не е дал достатъчно време на събеседника да обясни позицията си.
Първата му мисъл е: „Не мога да водя трудни разговори и не ставам за тази работа.“
Той заменя общата присъда с по-точна оценка:
„Разговорът беше труден и аз повиших тон. Това не беше подходящо и трябва да поема отговорност за начина, по който общувах. Мога да се извиня за тона, да изслушам позицията на родителя и да подготвя по-ясни граници за продължаването на разговора.“
Учителят се свързва с родителя и казва:
„Искам да се извиня за повишения тон по време на разговора ни. Начинът, по който реагирах, не беше подходящ. Предлагам да продължим обсъждането в спокоен разговор, в който и двамата да изложим гледните си точки и да уточним следващите действия.“
Така подкрепящото отношение към себе си не отменя отговорността, а я превръща в конкретно действие за коригиране.
Как да съобразите насоката със себе си и средата
Подкрепата към себе си не означава да отричате грешката, да омаловажавате последствията или да очаквате другият човек незабавно да приеме извинението Ви. Тя не изисква и да се убеждавате, че всичко е било правилно.
Ако подкрепящите формулировки Ви звучат неестествено, започнете с неутрални въпроси:
- Какво точно се случи?
- За коя част нося отговорност?
- Какво мога да поправя?
- Какво бих могъл да направя различно следващия път?
- От каква подкрепа се нуждая?
Не поемайте отговорност за действията на другите или за обстоятелства, които не сте могли да контролирате. Ако ситуацията включва сериозно нарушение, риск за дете или друг човек, следвайте установените професионални и организационни процедури.
Какво да проследите
Приложимост: Успях ли да опиша фактите, да назова преживяването си и да определя поправимо действие?
Непосредствена полза: Помогна ли подкрепящото отношение да възстановя способността си за отговорно действие?
Устойчивост: Мога ли да прилагам този подход и при бъдещи трудности, без да омаловажавам последствията или да избягвам отговорност?
Подкрепящото отношение към себе си е полезно, когато води не до избягване на отговорността, а до по-ясна преценка, реалистична поправка и възстановяване на способността за действие.
Свързани насоки: 13, 14, 15, 16 и 37.
Моята първа стъпка
Случилото се, описано без обща присъда:
………………………………………………………………………………………………
Следващото поправящо действие, което ще предприема:
………………………………………………………………………………………………
