Поставяйте граници на допълнителните ангажименти

Практическа ориентация

Необходимо време

5-15 мин. за подготовка

Формат

с възложителя или ръководителя

Подходящо място

спокойно и поверително място

За какво и кога може да помогне

В педагогическата работа често възникват допълнителни задачи – участие в инициативи, подготовка на събития, заместване на колега, изработване на материали или включване в работни групи. Част от тях са необходими, а други се предлагат като доброволно участие.

Когато приемате нов ангажимент, без да отчитате вече поетите задачи, може да се стигне до претоварване, пропуснати срокове и влошаване на качеството на работата. Поставянето на граница помага да изясните какво реално можете да поемете и при какви условия.

Границата може да бъде:

  • отказ от доброволен допълнителен ангажимент;
  • ограничаване на участието до конкретна задача;
  • предложение за по-късен срок;
  • искане за разпределяне на работата;
  • уточняване коя от вече възложените задачи ще отпадне или ще бъде отложена.

Целта не е да отказвате автоматично, а да поемате ангажименти, които могат да бъдат изпълнени отговорно с наличното време и наличните ресурси.

Как да започнете

  1. Уточнете какво точно се иска. Попитайте:
    • Каква е задачата?
    • Какъв резултат се очаква?
    • Какъв е срокът?
    • Колко време приблизително ще изисква?
    • Кой още участва?
    • Задачата доброволна ли е, или е служебно възложена?
  2. Проверете дали задачата влиза във Вашите отговорности. Разграничете основно служебно задължение, допълнително възложена задача и доброволна инициатива.
  3. Прегледайте вече поетите ангажименти. Преценете какво ще трябва да отложите, съкратите или отмените, ако приемете новата задача.
  4. Определете какво можете реално да предложите. Възможните отговори са:
    • пълно участие;
    • ограничено съдействие;
    • участие при променен срок;
    • участие при отпадане на друга задача;
    • отказ.
  5. Отговорете ясно и навреме. Не оставяйте другата страна с неясното впечатление, че вероятно ще приемете.
  6. Предлагайте алтернатива само ако можете да я изпълните. Не е необходимо към всеки отказ да добавяте нов ангажимент.
  7. Потвърдете важната договорка писмено. Това е особено полезно при промяна на срокове, отговорности или приоритети.

Пример от практиката

На учител е предложено да организира допълнително училищно събитие през седмица, в която има няколко крайни срока. Той отговаря:

„Тази седмица не мога да поема цялостната организация, без да отложа вече възложени задачи. Мога да споделя готовите материали и да участвам в едночасова работна среща. Ако пълното ми участие е приоритет, е необходимо да уточним коя друга задача ще бъде отложена.“

Така учителят не отхвърля инициативата, а заявява реалните си възможности и условията, при които би могъл да участва.

Допълнителни примери

Кратък отказ

„Благодаря, че се обърнахте към мен. В момента нямам възможност да поема този допълнителен ангажимент.“

Ограничено съдействие

„Не мога да подготвя цялата програма, но мога да прегледам готовия вариант и да дам обратна връзка.“

Предложение за друг срок

„Не мога да изпълня задачата до петък. Мога да я завърша до следващата сряда. Подходящ ли е този срок?“

Необходимост от определяне на приоритет

„Разполагам с две задачи с еднакъв срок. За да ги изпълня качествено, е необходимо да уточним коя е водеща и какъв срок определяме за другата.“

Молба от колега

„Днес не мога да поема заместването, защото имам предварително поет ангажимент. Мога да помогна да проверим кой друг има възможност.“

Ясният отговор не е груб. Той предоставя навреме необходимата информация за реалните Ви възможности.

Как да съобразите насоката със себе си и средата

Не е необходимо да давате дълго обяснение или да доказвате, че сте достатъчно натоварени. Краткото и конкретно основание обикновено е достатъчно.

Избягвайте неясни отговори като:

  • „Ще видя.“
  • „Може би.“
  • „Ще се опитам.“
  • „Предполагам, че ще успея.“

Ако вече знаете, че не разполагате с необходимото време, подобни формулировки отлагат поставянето на границата и могат да създадат неверни очаквания.

Поставянето на граница не означава:

  • да пренебрегвате служебните си задължения;
  • да отказвате произволно възложена работа;
  • да оставяте екипа без необходима информация;
  • да прехвърляте автоматично задачите си на друг човек;
  • да отговаряте нападателно.

При служебно възложена задача обсъдете:

  • реалистичността на срока;
  • наличните ресурси;
  • вече възложените задължения;
  • противоречащите си приоритети;
  • необходимостта от допълнителна подкрепа;
  • последиците за останалата работа.

Ако задачата е задължителна, границата може да не бъде отказ, а искане за ясно определяне на приоритетите и условията за изпълнение.

При продължаващ натиск повторете позицията си спокойно:

„Разбирам, че задачата е важна. При сегашното натоварване мога да я поема само ако срокът бъде променен или друга задача бъде отложена.“

Не добавяйте нови оправдания при всяко настояване. Повторете основното послание и възможните варианти.

Ако границите системно не се зачитат, договорките се променят или отказът води до натиск и заплахи, съхранете относимата комуникация и потърсете съдействие по установения в институцията ред.

Какво може да направи организацията?

Да поддържа прозрачни правила за разпределяне на допълнителните задачи и да отчита вече поетото натоварване. Когато се добавя нов приоритет, ръководството следва изрично да посочи коя задача се отлага, ограничава или прехвърля, както и какви ресурси се осигуряват.

Какво да проследите

Приложимост: Успях ли ясно да заявя какво мога да поема и при какви условия?

Непосредствена полза: Доведе ли разговорът до по-реалистичен срок, обхват, приоритет или споделена отговорност?

Устойчивост: Мога ли да поддържам границата и при следващи молби, без постоянно обясняване, конфликт или ново претоварване?

Промяна на условията: Промениха ли се реално срокът, обхватът, приоритетът, ресурсите или разпределението на допълнителната задача?

Полезният резултат невинаги е отпадане на новата задача. Понякога той е по-реалистичен срок, ограничен обхват, споделена отговорност или ясно решение коя работа има приоритет.

Свързани насоки: 13, 19, 23, 35 и 40