Преодолейте катастрофичното мислене
Преодолейте катастрофичното мислене
В професионалното ежедневие понякога е необходимо да заявите несъгласие, да откажете непосилно искане, да поставите граница или да предложите промяна. Асертивното общуване Ви помага да направите това ясно и спокойно, без нападение, обвинение или мълчаливо отстъпване.
Да бъдете асертивни означава да опишете конкретната ситуация, да заявите своите възможности и професионални граници и да предложите реалистична следваща стъпка. Уважението към гледната точка на другия не означава да приемате натиск, обиди или искания, които противоречат на правилата и професионалните Ви отговорности.
Практическа ориентация
|
Необходимо време |
10-15 мин |
Формат |
самостоятелно или с доверен човек |
|
Подходящо място |
спокойно място |
||
За какво и кога може да помогне
При силно напрежение умът лесно преминава от конкретно затруднение към най-тежкия възможен изход. Например една критична забележка може да доведе до мисълта „Ще загубя работата си“, а оплакване от родител -до заключението „Всички ще се обърнат срещу мен“.
Катастрофичната прогноза представя най-неблагоприятния възможен развой като сигурен или почти неизбежен, преди да е събрана достатъчно информация.
Проверката на тази прогноза може да Ви помогне:
- да разграничите случилото се от онова, което предполагате;
- да оцените по-реалистично риска;
- да уточните каква информация липсва;
- да се подготвите за няколко възможни развития;
- да изберете конкретно действие вместо да оставате в тревожно очакване.
Целта не е да се убедите, че всичко непременно ще завърши добре, а да прецените ситуацията въз основа на наличните факти.
Как да започнете
- Опишете какво действително се е случило. Използвайте конкретни и проверими факти.
- Запишете прогнозата, която Ви тревожи. Какво според Вас ще се случи след това?
- Отделете възможното от сигурното. Възможен ли е този изход, или вече го приемате като неизбежен?
- Проверете основанията. Какви факти подкрепят прогнозата и какви факти не съответстват на нея?
- Разгледайте няколко възможни развития:
- Какъв е най-неблагоприятният реалистичен изход?
- Какъв е най-благоприятният реалистичен изход?
- Какво е най-вероятно да се случи според наличната информация?
- Уточнете какво още не знаете. От кого и по какъв начин можете да получите необходимата информация?
- Изберете следваща стъпка. Това може да бъде уточняващ въпрос, подготовка на документи, разговор, търсене на подкрепа или промяна на плана.
Пример от практиката
След критична обратна връзка от ръководител учителят си мисли:
„Ще загубя работата си.“
Той разделя ситуацията на факти и прогнози.
Факт:
„Получих критична обратна връзка за начина, по който съм организирал конкретна дейност.“
Прогноза:
„Това непременно ще доведе до прекратяване на работата ми.“
След това учителят си задава няколко въпроса:
- Кои конкретни мои действия са критикувани?
- Представени ли са официални последствия или конкретни изисквания?
- Еднократна ли е ситуацията, или има предходни документирани случаи?
- Имам ли възможност да представя своята гледна точка?
- Какво се очаква да променя и в какъв срок?
Вместо да реагира единствено на най-тежката прогноза, той решава да поиска конкретизиране на обратната връзка и да запише договорените следващи стъпки.
Това не означава, че критиката е основателна или че рискът не съществува. Означава, че учителят събира необходимата информация, преди да направи заключение.
Допълнителен пример
След като родител заявява, че ще подаде жалба, учителят си мисли:
„Това ще съсипе професионалната ми репутация.“
По-точна формулировка е:
„Родителят заяви, че възнамерява да подаде жалба. Не знам дали ще го направи, какво ще съдържа тя и как ще бъде разгледана. Ще запиша фактите от разговора, ще уведомя ръководството и ще се запозная с реда за представяне на моята позиция.“
Така тревожната прогноза се заменя с реалистична подготовка и конкретни действия.
Как да съобразите насоката със себе си и средата
Проверката на катастрофичната прогноза не означава да отричате реален риск, да омаловажавате проблем или да приемате чуждата критика за основателна.
Ако има данни за сериозен риск:
- запишете фактите и съхранете относимите документи;
- потърсете информация за установения ред;
- уведомете подходящото длъжностно лице;
- поискайте професионална, административна или правна консултация според случая;
- избягвайте прибързани писмени или устни реакции.
Не заменяйте катастрофичната мисъл с неоснователно успокоение. Вместо „Няма никакъв проблем“ използвайте:
„Ситуацията е сериозна, но все още не разполагам с цялата информация. Ще проверя фактите и ще определя следващите действия.“
Силната умора, недоспиването и непосредственото емоционално напрежение могат да затруднят преценката. Когато няма необходимост от незабавна реакция, отложете важните решения, докато разполагате с повече информация и сте в по-подходящо състояние да я оцените.
Ако тревожните прогнози са постоянни, трудно се овладяват и пречат на съня, работата или ежедневното Ви функциониране, потърсете професионална подкрепа.
Какво да проследите
Приложимост: Успях ли да разгранича случилото се от най-тежкия прогнозиран изход?
Непосредствена полза: Намери ли се по-реалистична оценка и конкретно действие при наличната информация?
Устойчивост: Мога ли да повтарям тази проверка, без да търся непрекъснато пълна сигурност или успокоение?
Полезният резултат не е пълното изчезване на тревогата, а по-ясното разграничаване между факт, възможност и прогноза и определянето на реалистична следваща стъпка.
Свързани насоки: 13, 15, 35 и 38.
Допълнителна информация: [7].
