ЕЛЕКТРОНЕН ПОРТАЛ ЗА ДИАГНОСТИКА И ПРЕВЕНЦИЯ НА РИСКА ОТ БЪРНАУТ СИНДРОМ И РАЗВИТИЕ НА УСТОЙЧИВОСТ ПРИ ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ
СТРЕС
Какво представлява стресът и как той се проявява в учителската професия?
Справянето с хроничния стрес на работното място е от решаващо значение за професионалната мотивация и реализацията на учителите. От уменията за изграждане на устойчивост на стреса (психически резилиънс) зависи тяхното оставане в професията и системата на образованието, последващо кариерно развитие и лично и семейно благоденствие. И най-сетне: усещането за щастие в личния и професионалния живот на преподавателите неминуемо рефлектира върху качеството на учебния процес и оттам – върху благосъстоянието на техните ученици.
Терминът ‘стрес’ е заемка на английското ʻstress’, което произхожда от старофренски: ʻdеstresse’ и означава „беда, бедствие“. Терминът произлиза от разговорен латински: ʻdistrictia’ със значение „стягам, затягам, свивам“. Произходът на думата носи съществена информация относно усещането на индивида за житейска криза, за изпадане в ситуация, която се преживява като надвишаваща уменията му за справяне. Тези състояния обикновено се предават с популярни изрази, които издават затруднение или притеснение като „Стяга ме шапката“ и „Свива ми се душата“.
Как психолозите дефинират стреса?
Една от най-функционалните дефиниции на стреса е предложена от Лазарус и Фолкман:
Психологическият стрес се поражда във връзката на индивида с околната среда, оценена като застрашаваща неговото благополучие и в която изискванията към него предизвикват претоварване или превишават наличните ресурси за справяне. (Lazarus and Folkman, 1986, p. 19)
Дефиницията ориентира вниманието към ролята на когнитивната оценка и способностите за справяне със стресорите като основни медиатори във взаимодействието между човека и обкръжаващата го среда. Ето защо разпознаването на източниците за дистрес са от съществено значение при преодоляването на ефектите на стреса.
Съществува ли полезен и вреден стрес?
Психолозите разграничават полезния от вредния стрес, като ги обозначават като еустрес и дистрес. Ще предложим кратко описание на тези две състояния:
o Еустрес (eustress) е полезният и лечебен стрес, който подпомага способностите на организма за адаптация и поддържа оптимално здраве и благополучие. Той провокира ентусиазъм и мотивация в работата на учителите и учениците.
o Дистрес (distress) е вреден стрес, който предизвиква заболявания. Дистресът е факт, когато способността на организма за справяне е превишена и с течение на времето води до неговото изтощаване. Той предизвиква свръхнапрежение, объркване, непостоянна концентрация и тревожност, като обикновено води до редуциране на личните постижения.
Определянето на вида стрес се осъществява в зависимост от силата и продължителността при излагане на стресови стимули и събития и реакциите, които стресорите предизвикват в организма.
Какво представляват стресорите?
Една от основните задачи пред нас е да разпознаем факторите на средата, които повишават риска от стресови състояния. Стресорът може да се разглежда като предизвикателство, което надвишава способностите за справяне. Стресорите често са събития, които хората възприемат като потенциални опасности за тяхното здраве и благополучие. Резултатите от национално проучване сочат (Ianakiev, 2019), че учителите възприемат като най-рискови стресори лошото поведение на учениците (85,9%); претоварването с административни формалности (85,3%); липсата на мотивация при учениците (75,8%) и неразбирането от страна на родителите (74,3%).
Стресовите стимули и събития биват психологически, биологични и стресори на средата.
o Емоционалните стресори оказват най-силно влияние върху организма. Най-често те се причиняват от състояния на неизвестност като промяна на работно място или очакване на неизбежни и неприятни събития (операция). Обикновено се свързват с напрежение, възникнало в работата и/или дома (загуба на работа, липса на възможности за кариерно развитие и допълнителна квалификация, развод, болести, загуба на близък, проблеми с деца, заеми, съседи…).
o Стресорите в околната среда са горещина, студ, влага, шум, пренаселеност и липса на лично пространство, уличен трафик, остра светлина и т.н. Те също оказват силно влияние върху организма.
o Биологичните стресори са свързани с прием на стимуланти: кофеин, никотин, преяждане, повишават възбудимостта и нарушават психофизиологичния баланс.
Как реагира организмът на стрес?
Реакцията към стресори и стресогенни събития е индивидуална. Тя зависи до голяма степен от субективната оценка, която се формира от индивидуалните нагласи в зависимост от:
o Изграждане на здравословна и подкрепяща среда в работата и семейството
o Мотивация: подход към справяне или избягване на стресора
o Емоционални нагласи: положителна/отрицателна
o Способности за регулация и самоконтрол
o Умение за прилагане на стратегии и техники за справяне със стреса
Какво представлява здравословната стресова реакция?
Стресовата реакция не е опасна за индивида и може да се повтаря до безкрайност без необратими последици върху организма (фиг. 1). Единственото условие е фазата на тревога да бъде последвана от съответната фаза на покой (Selye, 1976).
Фиг. 1. Модел на здравословната стресова реакция
Устойчивостта на организма зависи от неговата способност за адаптация. Ресурсите за адаптация, с които организмът разполага, са ограничени, Те се изчерпват с течение на времето при условие, че междувременно не се създадат условия за възстановяването им. Следователно изразходеното количество енергия за приспособяване е цената, която организмът плаща за своя сметка. Хроничното
излагане на стресори, което не е последвано от съответната фаза на възстановяване на ресурсите от енергия за приспособяване, неминуемо води до изтощение и срив (фиг. 2).
Фиг. 2. Модел на нездравословната стресова реакция