Повишаването на психичната устойчивост зависи от нашето умение да избягваме „айсбергите“, които представляват дълбоко вкоренени убеждения (Seligman, 2011). Те циркулират под формата на стереотипи и водят до неадекватни нагласи и поведения. Пример за това е идеята, че „Да потърсиш помощ от някого е признак на слабост“. Разпознаването на „айсбергите“ започва със задаване на серия от въпроси, насочени към това дали те отговарят на истината в конкретната ситуация, дали в техните твърдения има някакъв смисъл, дали ни подлъгват и провокират у нас неадекватна емоционална реакция. В примера за предразсъдъка, който дадохме, се съдържа погрешното внушение, че хората, които търсят подкрепа, са мързеливи и слаби, защото са неспособни да се справят сами. Този айсберг е опасен и деструктивен, защото кара хората да се разколебаят в намерението им да потърсят помощ в момент на криза. Избягването на айсберга помага на човек да не се чувства стигматизиран в случаите, когато се налага да потърси помощ. Правилната позиция в случая е, че всеки човек се нуждае от помощ в прекалено трудни моменти, когато силите му са на предела и не разполага със способности за справяне. Тогава трябва да се намерят достатъчно сили, за да се вземе решение и да потърси необходимата подкрепа. От друга страна, техниката за разпознаване на айсбергите помага за избягване на ригидното мислене и по-доброто вникване в проблемите и нуждите на хората около нас.

Техниката за преодоляване на катастрофичното мислене е опорна точка в изработването на психична устойчивост (Seligman, 2011). Тя се изгражда върху прилагането в реално време на следващите три стъпки: събиране на факти, изработване на позитивни нагласи и трезво преосмисляне на ситуацията (Seligman, 2011).

Една от отрицателните нагласи например, която може да споходи учител без достатъчно солиден опит в кариерата е, че той няма да се справи с предстоящите ежедневни предизвикателства. Същото важи за учителите, които са натрупали известен отрицателен опит в общуването си с учениците, родителите и колегите. Тези нагласи пораждат отрицателни мисли и съмнения по отношение на способностите за преодоляване на евентуални стресови ситуации, които произтичат от айсберга „Не съм от учителите, които будят уважение у учениците“ или „Учителската професия е призвание, а аз вероятно не съм за тази професия“. Важно е подобни мисли да бъдат парирани в моменти на слабост, недоспиване, кризи в семейството, преумора или възстановяване след здравословна или житейска травма. От съществено значение е тези мисли да не бъдат подминавани и да бъдат оценявани в подходящ момент, защото обратната връзка впоследствие има надграждащ характер: „Познавам това състояние на слабост и колебание, то има временен характер и скоро ще отшуми. Аз съм полезен за моите ученици и те ме ценят за това, което постигаме заедно. Утрешният ден ще ми позволи да открия отново своята енергичност и увереност.“

Пример за прилагане на техника: Получавате отрицателна оценка от ръководството на училището. Мислите си: „Аз не се справям добре, не съм подходящ за тази работа и ще я загубя“. Нека сега да преразгледаме трезво ситуацията и да се насочим към най-правилната интерпретация. „Допуснал съм пропуск и ръководството с основание ми налага наказание. Занапред ще се старая повече.“ Както и „Аз харесвам своята работа и желая да се справям безупречно. Отрицателната оценка е навременен сигнал и препоръка, от която да се възползвам, за да се усъвършенствам в своята професия.“

Разбира се, че след като бъде обмислен най-правилният сценарий, е време да се разработи план за справяне с конкретната ситуация.

Допълнителни ресурси:

Селигман, М. (2017). Благоденствие. Ново разбиране за щастието и просперитета. София: Издателска къща Хермес.