Асертивността е стил на реакция, който взема под внимание границите между правата на един индивид и правата на другите и действа така, че да запази тези граници стабилни. Тя е отказ от агресивно поведение чрез отстояване на собствените интереси и достойнство за постигане на социална справедливост. Асертивността зависи от развитието на емоционална интелигентност. Характеристиките на асертивните хора се разпознават във вербалното им поведение: те използват ясен и логичен израз, изслушват събеседника, проявяват интерес към мнението на другите. Невербалният език също издава асертивни нагласи: подходяща дистанция и позиция на тялото, поддържане на зрителен контакт, позитивни жестове и балансирана тоналност на говора.

По какво се различава асертивността от двата крайни модела на поведение: агресивния и пасивния? Нека разгледаме няколко примера.

• Пасивният стил излъчва посланията „Ти печелиш“ и „Не вярвам, че ще ми обърнеш внимание“. Хората, за които е характерен този стил, са приятни, но потиснати. Те винаги са готови да отстъпят пред другите. Конформни, те са склонни да интернализират гнева и безпокойството. Трудно изразяват емоциите си.
• Агресивният стил предава посланието „Аз печеля“ и „Моето мнение е най-важно“. Хората с агресивно поведение се отличават с проява на безпричинна враждебност, импулсивност и необуздана амбиция. Склонност към конфронтация. Прекъсват събеседника, без да го изслушат докрай или да се вслушват в думите му. Проявяват неотзивчивост и недоверие.
• Асертивният стил е стилът на хората, които притежават висока емоционална интелигентност. Те излъчват посланието „И двамата печелим“ и „На хората може да се гласува доверие“. Вербалното им поведение се отличава с ясен и логичен изказ. Интересуват се от мнението на другите. Изслушват събеседника докрай, без да го прекъсват. Не говорят само за себе си. В дискурса им липсват ирония и обиди. Невербалното им поведение се разпознава по способността да спазват подходяща дистанция при общуване без навлизане в личното пространство на събеседника, подходяща поза и позитивни жестове. Поддържат зрителен контакт. Не повишават тон.

Развитието на асертивност е включено в упражненията за повишаване на психичната устойчивост, които предлага Мартин Селигман (Seligman, 2011) Тренингът преминава през пет етапа:

1. Опознайте ситуацията и положете усилия, за да я разберете
2. Опишете ситуацията обективно и точно
3. Изразете притесненията си
4. Помолете събеседника си да представи своята гледна точка и помислете за приемлива промяна
5. Избройте ползите, които ще последват от реализирането на промяната

Работата върху повишаването на асертивността може да се проведе индивидуално или в малки групи, като се предложат казуси от професионалния и личния живот. Ето няколко примерни варианта, на които:

• Ваш колега системно си позволява да се държи агресивно към вас
• Представител на училищното ръководство не разпределя справедливо задълженията в екипа, като ви претоварва с допълнителна работа за сметка на други, които бездействат
• Училищен лидер ви кара да извършвате дейности, които не са включени в длъжностната ви характеристика
• Ръководството тенденциозно разпределя отпуските и привилегиите (материално и морално стимулиране) между служителите
• Ваш колега постоянно ползва ваши вещи и материали, без да поиска разрешение
• Съседът ви често си позволява да спира автомобила си пред вашия гараж или на вашето паркомясто
• Клиент ви прережда на опашката в магазина
• Родител на ученик си позволява да ви отправя неоснователни критики и да ви повишава тон в присъствието на детето

Целта на това упражнение е да развием и поддържаме умението си за критично мислене, като по този начин се постараем справедливо да запазим своите собствени права и правата на другите.

Допълнителни ресурси:

Книгата на Мартин Селигман Благоденствие е безценен ресурс за достъп до повече информация по тази тема: Селигман, М. (2017). Благоденствие. Ново разбиране за щастието и просперитета. София: Издателска къща Хермес.