Духовността и вярата упражняват силно влияние върху усещането за лично щастие. Като цяло вярващите хора гледат на дистреса като неприсъщо за тях състояние. Те се уповават на молитвата и праведния живот, като вярват, че по този начин ще получат облекчение на болките и страданията. Екзистенциалните кризи се преживяват като изпитания за доказателство на вярата, чийто краен дълбок смисъл и цел е духовното извисяване. Духовните практики, които са ориентирани към просоциално поведение, са надеждни начини за повишаване на усещането за щастие и благополучие.

Кои са причините, поради които духовността и вярата се превръщат във верни съюзници в борбата със стреса?

o   Вярата и духовните практики носят спокойствие и утеха. Невротехнологиите доказват нагледно, че молитвата и съзерцанието, както и медитацията и релаксиращите практики, водят до редица физиологични промени, които намаляват ефектите на хроничния стрес.

o  Духовните и религиозните практики създават усещане за принадлежност между хора, които споделят общи идеали и разчитат на взаимна подкрепа.

o   Духовността и вярата насърчават чувството на оптимизъм и надежда, че нещата в живота ще се наредят по най-добрия начин. Вярата дава сили за приемане на преживяванията, които не се случват според очакванията, и събитията, които не могат да бъдат контролирани.

o   Духовните и религиозните личности се уповават на ценности, които минимизират и отхвърлят стресогенните състояния, провокирани от враждебност, гняв и агресия.

o   Вярата и духовността осигуряват смисъл и цел. Наличието на дълбоко осъзната система от ценности и вярвания спомага за справяне с тревожност и притеснения, породени от въпроси за смисъла на живота и страха от смъртта.