ЕЛЕКТРОНЕН ПОРТАЛ ЗА ДИАГНОСТИКА И ПРЕВЕНЦИЯ НА РИСКА ОТ БЪРНАУТ СИНДРОМ И РАЗВИТИЕ НА УСТОЙЧИВОСТ ПРИ ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ

БЪРНАУТ СИНДРОМ

Влиянието на стресогенните фактори в образователната среда застрашава благосъстоянието на педагогическите специалисти, което, за съжаление, понякога рефлектира върху качеството на тяхната работа. 

Какво представлява бърнаут синдром?

Никой не прегаря в работата още от самото начало. Хората започват кариерата си с надежди за сигурност, просперитет и професионална реализация. Постепенно обаче разминаванията между очаквания и реалност започват да ерозират ентусиазма и мотивацията. Стремежът към резултати и постижения в един момент угасва, прекъснатата връзка с позитивните емоции и очаквания прави така, че усилията да тежат десетократно, а старанието да изчезне. Ентусиазмът се превръща в цинизъм, а грижата за клиентите – в безразличие. Хората продължават да работят, но не намират смисъл в работата си. Те се чувстват емоционално изчерпани, ценностно отчуждени, в безпътица и безизходица, заставени да правят неща, в които вече не вярват и с които по никакъв начин не се идентифицират.

Етимология и дефиниции на понятието "бърнаут"

Синдромът е открит и описан от американския психиатър Хърбърт Фройденбъргър, но основна заслуга за изучаването му има американският психолог Кристина Маслах, която заедно със свои колеги разработва научен метод за неговото изследване (Maslach and Leiter, 2016).

Хърбърт Фройденбергер, който работи като психиатър в нюйоркска държавна клиника, първи въвежда термина ʻburn-out’. С него той обозначава емоционалното изчерпване, липсата на мотивация и професионална ангажираност от страна на терапевтите, които работят в клиники за наркозависими в САЩ. ʻBurn-out’ е метафора, която на разговорен английски означава „прегарям“, „изгарям“, „изпепелявам“. На английски език с тази дума се назовава състоянието на свещ, която след дълги часове осветяване предлага само мъждукащ пламък. Фройденбергер, който е въз­приеман като един от откривателите на бърнаут синдрома, първи привлича вниманието на обществеността към ефектите на професионалното „прегаряне“. Дефиницията, която той и неговият екип предлагат за това състояние, е следната:

Като практикуващ психоаналитик установих, че хората, подобно на сградите, понякога стават жертви на опожарявания. Подложени на напрежението, което създава животът в нашия сложен свят, техните вътрешни ресурси се изпепеляват като от пламъци, които оставят след себе си единствено една огромна вътрешна празнота, дори външността да изглежда почти непокътната. (Freudenberger et al., 1980, p. 43)

Разгърнатата метафора, която Фройденбергер изгражда върху мотива за изгарянето, ясно предава идеята за пораженията, кои­то хроничният стрес и напрежението нанасят върху служителите, чиито ентусиазъм и енергия „угасват“ с времето поради изчерпване на техните ресурси за справяне. Той определя синдрома като болест на душата в траур за своя идеал, като по този начин акцентира върху бушуващия „огън“ на първоначалния ентусиазъм и устременост, който впоследствие бива „угасен“ в резултат от ежедневния сблъсък с трудностите и безизходицата в личния и професионалния живот. Психиатърът уточнява, че синдромът възниква като кумулативен ефект на преживян стрес в професионална среда. Състоянието се усеща като преумора и фрустрация, което оказва негативно влияние върху качеството на професионалните и личните взаимоотношения. Влошаването на състоянието на засегнатите служители в центровете за социални услуги започва да се наблюдава след период от около една година от започването на работа. Фройденбергер описва „прегорелите“ служители като тревожни, изнервени, раздразнителни и депресивни. Освен усещането за емоционално изтощение те афиширали чести прояви на подозрителност и цинично отношение към клиенти, пациенти и колеги. Авторът не се задоволява само с разпознаване на симптомите на бърнаут синдрома: той предлага превантивни мерки, пряко свързани с интервенции на индивидуално и организационно ниво. Препоръките му включват подобряване на работната среда, намаляване на работното време, информираност и регулярна супервизия на персонала.

Кристина Маслах, професор по социална психология в Университета в Бъркли, Калифорния (САЩ), е другата изследователка, с чието име се свързва първооткривателството на феномена „бърнаут“. Според нея бърнаут синдром е състояние на физическо и емоционално изтощение, деперсонализация и усещане за редуцирани лични постижения, причинени вследствие от хроничен стрес на работното място (Maslach et al., 1993). Точната дефиниция, предложена от нея за това понятие, е следната:

Състояние на пълно физическо, емоционално и умствено изчерпване, което се характеризира с хронична умора, чувство на безпомощност и безнадеждност, развитие на негативно самовъзприятие и отрицателно отношение към работата, околните и живота като цяло. Съпровожда се с цинизъм, социална изолация и силно намалена работоспособност. (Maslach, 1982, pp. 30 – 31)

Маслах подпомага разбирането на хроничния стрес в работна среда като сложно явление, за което е характерна специфична динамика на развитие. Самата тя и нейният колектив от изследователи уточняват, че професионалното прегаряне е латентен процес на психическа ерозия в резултат на продължително излагане на стрес на работното място (Maslach et al., 1993). Тя обръща внимание на фазите в динамиката на развитие на бърнаут синдром и дефинира алгоритъма на неговото пораждане и развитие. Той възниква в резултат недостиг на ресурси за справяне на индивида след продължителното излагане на стрес в работна среда (Maslach and Jackson, 1981). От своя страна системното излагане на стресори от емоционален и междуличностен характер изисква силна емоционална ангажираност към хората, с които е свързан работният процес: ученици, пациенти, клиенти, колеги. Последиците от бърнаут са емоционални – деперсонализация с гняв, фрустрация, демотивация, усещане за некомпетентност, професионална неудовлетвореност; физически – болки, безсъние, депресия, заболявания; социални – отсъствие от работа, изолация; поведенчески – хранителни разстройства, злоупотреба с наркотични вещества, работохолизъм (Maslach, 2001). Засегнатите от него могат да развият симптоми като тревожност, раздразнителност, промени в настроението, безсъние, депресия и чувство за провал като последица от професионалното прегаряне (Aiken, Clarke et al., 2002; Gundersen, 2001; Parker and Kulik, 1995; Shanafelt et al., 2002; Trufelli et al., 2008). Изброените симптоми могат да доведат до спад в работо­способността и намаляване качеството на услугите.

Бърнаут синдром като диагноза

Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето (10–та ревизия) нарежда бърнаут синдром в клас XXI – „Фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби“, глава „Проблеми, свързани с трудности за поддържане на нормален начин на живот“ (Z73). Бърнаут се дефинира като „Преумора – състояние на жизнено изтощение“ (Z73.0). В тази глава влизат следните състояния, които са в пряка връзка с бърнаут: акцентирани личностни черти (Z73.1); недостатъчност на почивката и отпускането (Z73.2); стресово състояние, некласифицирано другаде (Z73.3); неадекватни социални навици, некласифицирани другаде (Z73.4); конфликт, свързан със социалната роля, некласифициран другаде (Z73.5), ограничения на дейността, предизвикани от намаляване или загуба на трудоспособността (Z73.6); други проблеми, свързани с трудности в поддържането на начина на живот (Z73.8) и проблем, свързан с трудност в поддържането на начина на живот, неуточнен (Z73.9).

Клиничната картина на синдрома включва хроничното излагане на дистрес в продължение на период над 2 – 3 години. Състоянието настъпва незабелязано и рядко достига до крайна декомпенсация и необратимост. Не изчезва веднага след осъзнаване и преодоляване на стресогенните фактори.

Съществена разлика при диференциране на диагнозата между бърнаут синдром и депресия е разглеждането на прегарянето в контекста на професионалната дейност. Бърнаут синдромът и депресията не са идентични, но съществува дълбока връзка между тях и това е изтощението, което води до нарушения в нормалното социално функциониране. Съвременни проучвания доказват, че високите нива на дистрес и бърнаут синдром повишават значително риска от депресия, като по този начин последиците от прегарянето се отразяват върху личната и семейната среда. (Schaufeli, 2017 pp. 117- 118). Изследванията и практиката изтъкват още прилики и оттам и поводи за конфузия между симптомите на бърнаут синдром, депресия и тревожност. Например компонентът на емоционалното изтощение при бърнаут може да се свърже с преумора или загуба на енергия, от които страдат пациентите с депресия

Как да разпознаем симптомите на прегряването?

На таблица 1 се представят симптомите на бърнаут синдрома, групирани в съответствие с техните проявления. Симптомите на прегарянето условно могат да се разделят на физиологични, когнитивни, емоционални, поведенчески и социални. Физиологичните включват хронична умора, чувство на изтощение, понижен имунитет, безсъние, промени в теглото. Към когнитивнитесимптоми спадат дефицитите в концентрацията и краткосрочната памет, ментална и поведенческа ригидност и негативно отношение към работата. Към емоционалните симптоми се отнасят раздразнителността, усещането за безнадеждност и недоверие, съпътствани от критично отношение към работното място. Към поведенческите и социалните се разпознават занижена работоспособност, негативизъм, разстройства в съня, склонност към зависимости и самоизолация. Симптомите се проявяват в зависимост от индивидуалните личностни черти на служителите и зависят от динамиката на развитие на бърнаут синдром като процес. 

Таблица 1. Симптоми при бърнаут синдром

Физиологични

Когнитивни

Емоционални

Поведенчески

Социални

Хронична умора не само след работа, но и след събуждане

Проблеми с краткосрочната памет и дефицит в концентрацията

Чувство за провал в работата

Намалена работоспособност и ефективност

Социална изолация или ограничаване на социалните контакти

Понижен имунитет и чести простуди и грип

Апатия и липса на нови идеи

Безнадеждност

Хронично мърморене и

недоволство

Промени в апетита и теглото: остра загуба на тегло или внезапно напълняване

Ригидност в мисленето и действията

Повишена раздразнителност

Склонност към рисково поведение и зависимости

Дистанциране от приятелите и семейството

Постоянно желание за сън денем и безсъние нощем

Дистанциране и отбранителна позиция по отношение на битови проблеми

Недоверие или

мнителност по отношение на колеги, пациенти и клиенти

Събуждане в
4 ч. сутринта без заспиване

Гастроинтестинални разстройства
(гастрит, язва)

Негативно или цинично отношение към работата

Нисък толеранс към критика

Системно отсъствие от работа

 

Тревожните симптоми, които могат да алармират индивида, при условие че е информиран за риска от бърнаут и има желание да положи усилия за превенция на това състояние, са следните:

o   Усещане за умора още от сутрин преди работа

o   Чувство, че в края на всеки работен ден човек е на предела на силите си

o   „Търговската“ усмивка става все по-застинала, отношението към хората – механично и апатично

o   Ежедневно усещане за равнодушие и безполезност

Все по-чести прояви на раздразнителност и цинично поведение към клиенти, пациенти, колеги, ръководство и работен процес

o   Неспособност да „изключиш“ напълно от проблемите в своята работа

o   Натрупване на все повече дребни недоглеждания и несъвършенства

o   Липса на потребност от постижения

o   Системно отсъствие от работа

o   Събуждане в 4 ч. сутринта без заспиване

 

Бърнаут синдром постепенно води до усещане за безнадеждност у засегнатите служители. С течение на времето се достига до състояние на заучена безпомощност, която възниква в резултат на серия от преживявания, по време на които субектът сам се отказва от възможността за управление на събитията в професионалната среда. Подобни конформни или примиренчески нагласи се възпроизвеждат в различни ситуации, в които служителят вместо инициативност проявява инертно поведение. Липсата на желание за участие в процесите за вземане на решение в организацията е друга характерна черта на служителите с високи нива на професионалното прегаряне.

Кои фактори влияят за повишаване на риска от бърнаут?

Преживяването на определено събитие като стресово и превръщането му в причина за заболяване зависят до голяма степен от различни фактори, които влияят върху устойчивостта на дистрес. Такива са нивото на самооценката, възрастта, полът, емоционалната интелигентност, способността за справяне със стреса, типът поведение на личността, изграждането на мрежа за социалната подкрепа и др.

Метаанализът от изследванията, които се провеждат сред уязвими групи служители, доказва, че професионалното прегаряне се проявява в резултат от продължителното излагане на стрес в работна среда. Докладвани са някои от най-съществените стресови фактори: продължителна работа без почивка, често променящи се условия на труд, възраст под 50 години, работа през уикендите, поемане на рискове и тежки отговорности, присъщи за работа с големи групи хора, и като цяло, висока стресова среда на работното място (Topa and JuradoDel Pozo, 2018; Janurek et al., 2018; Gómez-Urquiza et al., 2017; Ramirez-Baena et al., 2019). Те показват, че емоционалното изтощение и здравните оплаквания обикновено се появяват като индикатори за стрес (Topa and Jurado-Del Pozo, 2018). Други автори изтъкват, че емоционалното изтощение не се дължи само на фактори, свързани с работата, но зависи също от практикуването на редовна физическа активност и от качеството на съня (Janurek et al., 2018; Янакиев, 2019).

На ниво организация отрицателното въздействие включва незадоволителни цялостни бизнес резултати, висок процент на отсъствия от работа, презентизъм (служители и работници, които ходят на работа, когато са болни и не могат да изпълняват ефективно своите задължения), както и повишени нива на злополуките и нараняванията. Отсъствията стават по-продължителни от тези, които се дължат на други причини, а стресът на работното място може да допринесе за повишаване на процента на ранно пенсиониране. Приблизителните оценки на разходите за бизнеса и обществото са значителни и възлизат на милиарди евро на национално равнище.

Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) определя психосоциалните рискове и стреса на работното място като едни от най-големите предизвикателства за безопасността и здравето при работа. Агенцията е на мнение, че тези фактори оказват значително влияние върху здравето на отделните лица, организациите и националните икономики. Според нейните експерти психосоциалните рискове са дължат на дефицити в планирането, организацията и мениджмънта на работния процес. Към изброените се добавят и лошите условия на работната среда, които оказват негативни последици върху физическото и психичното здраве. EU-OSHA алармира за социалните последици, като стрес на работното място, изтощение или депресия  и посочва примери за условия на труд, които водят до сериозно завишаване на психосоциалните рискове:

o  прекомерно работно натоварване

o  противоречиви изисквания и неизяснена роля

o липса на участие при вземането на решения, които засягат работника, и липса на влияние върху начина, по който се извършва работата

o  лошо управлявани организационни промени, несигурност на работното място

o  неефективна комуникация, липса на подкрепа от ръководството или от колегите

o  психологически и социален тормоз, насилие от трета страна

Агенцията препоръчва при обсъждане на изискванията на работното място изброените психосоциални рискове да се разграничат от условията на средата. Тя е категорична, че подходящите условия на психосоциалната среда стимулират както работоспособността, така и личностното развитие, психичното здраве и благоденствието на служителите. Всъщност позицията на Агенцията недвусмислено подкрепя общоприетото мнение, че служителите се превръщат в жертви на психосоциалния дистрес, когато предизвикателствата в работата надвишават техните умения за справяне. Тя алармира, че рисковете за психичното здраве при работещите, подложени на продължителен стрес, се съпътстват от риск от сърдечносъдови заболявания или мускулно-скелетни проблеми. В същото време EU-OSHA обръща внимание на потенциалните проблеми в организационен план, които включват:

o  незадоволителни цялостни бизнес резултати

o  висок процент на отсъствията от работа

o презентизъм (служители и работници, които ходят на работа, когато са болни и не могат да изпълняват ефективно своите задължения)

o  повишени нива на злополуките и нараняванията

В обобщение Агенцията предупреждава, че стресът на работното място може да допринесе както за по-продължителни отсъствия от работното място, така и за повишаване на процента на ранно пенсиониране.

Кои са най-рисковите професии?​

При задълбочени изследвания се анализира връзката между социалните, демографските, професионалните и личностните променливи и появата на синдрома на прегаряне. Те показват, че прегарянето е глобален проблем, който засяга работещите в учебните и здравните заведения, социалните институции и кризисните центрове (Cañadas-De la Fuente et al., 2015; Gómez-Urquiza, De la Fuente-Solana, et al., 2017; Ramirez-Baena, Ortega-Campos et al., 2019). Синдромът често засяга лекари и медицински персонал, педагогически специалисти, психолози, социални работници и други специалисти, чиято работа включва активно взаимодействие с много хора, например при работа с деца и пациенти и при обслужване на клиенти. Връзката между бърнаут синдрома и най-уязвимите професии, сред които медицинските и социалните работници и педагогическите специалисти, вече е добре известна, както и социалните, психологическите, здравните и трудовите последици от него (Bria et al., 2012; Dreano-Hartz et al., 2016; Teme and Guiliam, 2013). В случая с медицинските и педагогическите професии например „прегарянето“ се проявява под формата на загуба на емпатийност, „етикетиране“ на ученици и пациенти и третирането им като поредното досадно задължение.

За кого съществува риск от бърнаут синдром? Типичният профил на индивидите, които са изложени на риск от бърнаут, е от поведенческия „тип А“. Те се отличават със следните личностни черти в професията:

o   свръхентусиазирани и неуморими в работата

o   прекалено взискателни към себе си и към другите

o   перфекционисти

o   предпочитат да се „борят“, вместо да „бягат“ в моментите на трудности и кризи в професията

o   ненавиждат „замразяването“ в екипа и постоянно се стремят към нововъведения

o   преодоляват препятствията и ограниченията, без да търсят помощ или да делегират част от своята работа на колеги и сътрудници 

Как протича бърнаут синдром?

Cherniss (1980) е сред първите изследователи, които предлагат дефиниция на професионалното „прегаряне“ като процес. Според него бърнаут синдромът се подчинява на определена логика на развитие, според която нагласите и поведението на индивида се променят в негативна посока в резултат от претоварването в работата. Той уточнява, че синдромът протича в три етапа:

o   Първият етап включва дисбаланс между ресурсите за справяне и предизвикателствата на работното място.

o   Вторият етап се свързва с непосредствените моменти на краткотрайно емоционално напрежение, умора и изтощение.

o   Третият етап се състои от редица промени в нагласите и поведението, като например склонността да се отнасяш към клиентите или пациентите по механичен и безразличен начин или да проявяваш цинично пренебрежение към околните и стремеж към задоволяване на собствените си нужди (защитен копинг) (Cherniss, 1980, p. 17). 

Какви са последиците от бърнаут синдром?

Съществува значителен брой изследвания, насочени към разпознаване на последиците от бърнаут синдром върху служителите. За съжаление обаче, данните в част от тях са непълни, неконсистентни и дори понякога противоречиви. Първият цялостен систематичен анализ на последиците от бърнаут синдром предлага задълбочен метаанализ на 36 публикации в световните бази данни, подбрани според стриктни
критерии за валидност и достоверност (Salvagioni et al, 2017). Авторите предлагат задълбочен преглед на натрупаните през последните десетилетия емпирични данни по темата, като класифицират последиците от професионалното прегаряне в три групи: физиологични, психически и организационни. Отбелязаните със звездичка последици представят статистически значими данни.

Физиологични промени

•  Наднормено тегло

•   Хиперлипидемия

•   Диабет тип 2*

•  Увеличаване на размера на талията, повишаване на индекса на телесната маса, метаболитен синдром, високо кръвно налягане, високи триглицериди, нисък HDL холестерол, нисък LDL холестерол

•  Хиперхолестеролемия (общ холестерол) *

•  Коронарна болест на сърцето*

•  Хоспитализация за сърдечносъдови заболявания*

•  Хоспитализация за мускулно-скелетни заболявания

•  Mускулно-скелетна болка*

• Промени в усещането за болка (цялостна болка*, болка във врата и раменете*, болка в гърба, увреждания, свързани с болка*, главоболие, болка в цялото тяло, интензивност и честота на болката)

•  Продължителна умора*

•  Главоболие*, дихателни инфекции*, стомашно-чревни проблеми*

•  Тежки травми*

•  Смъртност преди 45-годишна възраст*

o  Психични промени

•  Безсъние*, промени в степените на проява на безсъние*

•  Честота на безсънието, постоянство на безънието и разстройства на съня

•  Депресивни симптоми*

•  Лечение с антидепресанти и психотропни вещества*

•  Хоспитализация за психични разстройства

•  Симптоми за психични заболявания

o  Организационни последици

•  Неудоволствие от работата

•  Абсентеизъм

•  Нова пенсия за инвалидност

•  Завишени изисквания в работата, изчерпване на работните ресурси (Salvagioni et al., 2017).

Систематичният преглед на последиците от бърнаут синдром при служителите подчертава спешната необходимост от ранно диагностициране и превантивни интервенции на това здравословно състояние в работната среда.

Бърнаут синдром като прогресивно разочарование?

Други автори също подчертават постепенната градация в развитието на професионално прегаряне. Edelwich Brodsky (1980, p. 14) например описват синдрома в подпомагащите професии като процес на нарастващо разочарование, като „прогресивна загуба на идеализъм, енергия и цел, преживяна от хората в подпомагащите професии като резултат от условията в тяхната работа“. Основната идея на изследователите се съдържа в констатацията, че служителите от т. нар. подпомагащи професии са фрустрирани поради развенчаването на идеалистичните им очаквания. Въпреки че признават наличието и на други източници на фрустрация в сферата на обслужващите професии като липса на критерии за измерване на постиженията, ниско заплащане, невъзможност за кариерно развитие, недостатъчна институционална подкрепа, нисък социален статус, решаваща роля играят първоначалните нереалистични очаквания и благородни намерения на служителите. Авторите разпознават четири етапа на прогресивно разочарование, които характеризират динамиката на развитие при бърнаут: ентусиазъм, стагнация, фрустрация и апатия.

1. Ентусиазъм („меден месец“): това е стадият на високите очаквания. През този първи период се наблюдава идеализация на колегите и качествата на организацията.

2. Стагнация (отрезвяване): през втория стадий настъпва усещането за ранна неудовлетвореност от работата вследствие от фрустрацията по повод на различни ограничения. Силното желание за постигане на успех постепенно се понижава и се заменя от песимизъм.

3. Фрустрация: характеризира се с оттегляне и изолация поради чувство за провал и загуба на самоувереност. Наблюдават се физическо и емоционално изтощение, както и бягство от реалността и проява на склонност към рисково поведение и зависимости. Занижена работоспособност.

4. Апатия: Стадий на отчаянието и пълната апатия. Усещане за вина и неизбежност.

Какво знаем за щетите, които нанасят бърнаут?

Актуалността на изследванията, посветени на хроничния стрес в работата, е продиктувана не само от търсенето на решения за намаляване на вредното му въздействие върху здравословното състояние на служителите, но и поради необходимостта да се избегнат пораженията, които той нанася върху глобалното икономическо развитие. Ето защо възможностите за управление на професионалния стрес се превръщат в един от основните приоритети не само за корпоративните, но и за социалните политики. Ще предложим в резюмиран вид данни от по­следните изследвания, в които се обръща внимание на вредите вследствие на хроничен стрес.

Според данни на Националния съвет за застрахователни обезщетения[1] и официални източници на организации като Occupational Health and Safety News[2] над 90% от общия брой посещения при общопрактикуващите лекари са свързани с оплаквания, предизвикани от хроничен стрес. Друга тревожна статистика на Центъра за контрол и превенция на заболяванията сочи, че около 75% от здравословните проблеми на хората са предизвикани от дистрес (Simmons and Simmons, 1997).

Според изследвания на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) в страните от Европейския съюз около 50 – 60% от загубените работни дни годишно са пряко или косвено свързани със стреса, като „цената“ на стреса за икономиката е близо 20 милиарда евро (EU-OSHA, 2009).

Световната здравна организация (СЗО) на свой ред предупреждава, че „Бърнаут синдромът е болестта на XXI век, която в световен мащаб приема размери на глобална епидемия“. През 2019 г. СЗО включи бърнаут синдрома в 11-ата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11) като професионално явление. Описанието на бърнаут е в глава: Z00-Z99 „Фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби“, която включва причинителите на заболявания, поради които хората търсят здравна помощ[3].

Международната организация по труда от своя страна обръща внимание на ежегодните загуби от професионалното прегаряне, които са около 200 млрд. долара вследствие на отпуски по болест, разходи за хоспитализация и амбулаторно лечение и загуби от занижена производителност на труда. Алармиращите данни посочват значимостта на проблема за съвременните хора, които се принуждават все по-често да търсят помощ в борбата с хроничния стрес.

В Националната здравна стратегия 2020 в България се обръща специално внимание върху работната среда и организационните аспекти при управление на дейностите, които влияят върху психичното здраве и благоденствие на служителите. В нея е заложено подобряването на психосоциалната среда като задължително условие за повишаване на работоспособността и личното благоденствие при служителите. Тя отчита, че психосоциалните рискове и бърнаут синдромът нанасят сериозни щети върху безопасността на работното място, изразяващи се в преумора, влошаване качеството на съня, предразположение към зависимости (алкохол, тютюнопушене, влошаване на хранителните навици), страх и тревожност. Обръща се специално внимание на факта, че хроничният стрес е предиктор за поява и развитие на сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания, както и на увреждания на стомашно-чревния тракт и мускулно-скелетния апарат, на имунната система и депресивни разстройства. В Националната здравна стратегия 2020 се определя нуждата от подобряване на психичното здраве в организационен план като част от безопасността и здравето на работното място.

Националната здравна стратегия 2021-2030 се фокусира върху продължаване на работата върху приоритетите от предходния период. Основните акценти в нея са поставени както върху дълголетието в професионалната кариера и трудоспособност, така и върху изработване на електронен инструментариум за оценка на факторите, които повишават риска от бърнаут синдром у служителите.


[1] National Council on compensation of insurance.

 

Какво могат да направят служителите за справяне с хроничния стрес на работното си място?

Подходите към личностното справяне са ориентирани към съхраняване на качеството на живот – спорт, умения за релаксация, изграждане на самопознание („Кои са моите силни и слаби страни?“), развитие на копинг стратегии, промяна на работните навици и изграждане на подкрепяща социална среда. Тези подходи са насочени предимно към превенция на рисковете и е добре по възможност да бъдат прилагани системно в зависимост от резултатите, които всеки човек постига индивидуално.

На първо място, разбира се, да съхраняваме качеството на съня и здравословното хранене, които са задължителни условия за поддържане на доброто настроение и работоспособността през деня. От съществено значение е практикуването на редовна физическа активност според предпочитанията – индивидуални и групови спортове, разходки, танци, йога – за добър тонус и форма. Градинарството например съчетава движение и близост с природата. От ключово значение са препоръките за чести кратки почивки през деня в спокойна среда, които могат да се комбинират с упражнения за дишане и прогресивна мускулна релаксация. Тук е мястото да вметнем, че релаксиращите моменти могат да бъдат асистирани и стимулирани с помощта на съвременните биофийдбек методи за аудио-визуално увличане за по бърз и качествен ефект. Изключително важно за всеки от нас е предварително да осъзнае стресогенната тежест, свързана с прекомерни ангажименти и кратки срокове, като прецени дали разполага с необходимите ресурси за справяне.

Какво трябва да правят училищните лидери за намаляване на риска от бърнаут при служителите?

Препоръките за справяне със синдрома обикновено се насочват към подобряване на функционирането в работната среда и изграждане на по-добра групова кохезия (сплотеност). В тази връзка ролята на училищните лидери е от решаващо значение при правилното разпределение на дейностите и управлението на процеси в образователната среда. Копинг стратегиите в тази връзка се подчиняват на няколко базови правила:

o   Периодично измерване на нивата на бърнаут

·   Да се работи с училищните психолози, които са подготвени за осигуряване на индивидуални и групови срещи за подкрепа

·   Да не се приема за нормално някой от колегите да посвещава изцяло живота си на професията

o   Да не се допуска усещане за редуцирани лични постижения

·    Да се поставят реалистични цели

·    Да не се работи в режим „от днес за вчера“

·    Да се забелязват не само грешките, но и заслугите

·    Винаги да се благодари за добре свършената работа

·    Да се развива креативност на и извън работното място

·    Да се стимулират инициативните служители

·    Да се предлагат допълнителното обучение и кариерно развитие

o   Изграждане на ефективна комуникация с екипа

·   Да се търсят разбиране и реципрочност между лидера и неговия екип (кохезия)

·   Лидерите да не „съхраняват“ цялата информация само за себе си

· Да се организират тиймбилдинги, на които да се изтъкват опитът, постиженията, преживяванията и перспективите, а не само фактите

·   Да не се проявява неморално поведение

Критериите за оценяване на организационните умения на лидерите трябва да отчитат техните усилия за повишаване на функционалния резилиънс у служителите.