ЕЛЕКТРОНЕН ПОРТАЛ ЗА ДИАГНОСТИКА И ПРЕВЕНЦИЯ НА РИСКА ОТ БЪРНАУТ СИНДРОМ И РАЗВИТИЕ НА УСТОЙЧИВОСТ ПРИ ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ
ПСИХИЧЕСКА УСТОЙЧИВОСТ
Резилиънс: терминологични уточнения
Когато позволим на една житейска травма да ни подчини, ние преживяваме посттравматичен стрес. Преодоляването на това състояние зависи до голяма степен от нашите ресурси за справяне, те могат да ни позволят да се възвърнем отново към нормален начин на живот.
Терминът ‘резилиънс’ препраща към способността за възобновяване на развитието след преживяна травма. Асоциацията на американските психолози (APA) предлага следната дефиниция на понятието: „Резилиънсът е процес и резултат от успешната адаптация към трудни или предизвикателни житейски преживявания, особено чрез ментална, емоционална и поведенческа гъвкавост и приспособяване към външни и вътрешни потребности.“
В действителност данните от научните изследвания показват, че стресът вреди на здравето само когато хората, които преживяват интензивен стрес, същевременно вярват, че стресът ги разболява. Хора, които докладват, че работата и животът им са стресови, но приемат този факт по позитивен начин, не показват влошени показатели на имунната система и не страдат по-често от обусловени от стреса заболявания. Тези данни насочват към значението на резилиънса като защитен фактор пред негативното влияние на професионалния стрес.
Психическата устойчивост, позната в психологията под термина ‘Резилиънс’, е дума с латински произход: resiliens е сег. прич. на глагола resilire: “да отскочиш, да дадеш откат“, от re- (lat.) “обратно“ + salire “скачам, прескачам“. Значението на думата се използва на английски език от 1620 г. за обозначаване на „способността да отскочиш, да се оттласнеш обратно“. Терминът ‘резилиънс’ често се употребява за неодушевени предмети в областта на физиката и механиката със значение „еластичност, способност за връщане към първоначалната форма след компресия и др.“ (от 1824 г.). Пример за подобна употреба на термина е: „Коефициентът на резилиънс на дървото е нисък и не позволява използването му в авиацията или за машинни части.“ Съществителното резилиентност (resiliency) съответно обозначава „способността за възстановяване“, а отглаголното прилагателно резилиентен, на, но (resilient) е със значение „пружиниращ, а, о; възвръщащ първоначалния си вид“. Фигуративната употреба на думата обозначава „умението на определен човек за възстановяване от трудностите“, с което се подразбира развитие на силни страни на характера или подобряване на качествата на личността.
Типология на резилиентността
Резилиънсът може да се отнася до индивидуалността, до факторите на семейната среда или до социалното функциониране. Факторите на индивидуалната резилиентност включват:
o Позитивна самооценка и убеждения за собствена ефикасност
o Автономност
o Социален живот, популярност
o Алтруизъм
o Умения за изграждане на позитивнавръзка с другия
o Социална компетентност
o Стресоустойчивост и убеждения, че изпитанията правят личността още по-силна
o Емпатия и социална ангажираност
o Кураж и позитивна нагласа към предизвикателствата
o Наличие и качество на социалните ресурси за взаимопомощ
Факторите, от които зависи резилиентността в семейния живот на хората, варират в зависимост от:
o Взаимопомощ и емоционално споделяне между партньорите
o Възраст на родителите
o Брой деца и период между ражданията
o Достатъчна жилищна площ
o Духовност и позитивни взаимоотношения
o Стил на възпитание
Когато позволим на една житейска травма да ни подчини, ние преживяваме посттравматичен стрес. Преодоляването на това състояние зависи до голяма степен от нашите ресурси за справяне, те могат да ни позволят да се възвърнем отново към нормален начин на живот. Редица фактори допринасят за повишаване нивата на социалната резилиентност, като:
o Съжителство
o Социална инфрастуктура: учебни заведения, институции, здравни грижи, паркове и озеленяване в близост до жилището
o Качествен културен и обществен живот
o Обществена солидарност и толерантност
Психологическите изследвания показват, че ресурсите и уменията, свързани с по-високите нива на положителна адаптация (т.е. по-солидна резилиентност), могат да бъдат развивани и прилагани на практика (Forbes and Fikretoglu, 2018; Belsky and Pluess, 2009).
Как се развива резилиънс на работното място и в личния живот?
Резилиънсът е личностна черта, но и процес. Той зависи от успешния предходен опит и следователно винаги може да се окаже в дефицит, ако този опит е нерелевантен и не е приложим към новото предизвикателство. Има обаче няколко фактора, които подкрепят една по-широка и генерализирана издръжливост. Те помагат да се справяме уверено и успешно, дори с предизвикателства, с които до този момент не сме се сблъсквали. Тези фактори са:
o Позитивна самооценка и убеждения за собствена ефикасност
o Стресоустойчивост и убеждения, че изпитанията правят личността още по-силна
o Кураж и позитивна нагласа към предизвикателствата
o Умения за намиране и изграждане на социална подкрепа
Как да преодолеем преживените травми и стрес, за да се справяме по-успешно в работата и в личния живот?
Психическата резилиентност се развива и упражнява с помощта на специфични техники, методи и упражнения, които позволяват извеждането от блатото на травматичните състояния, свързани с негативни мисли, руминация и склонност към самоизолация. Помиряването на човека със самия себе си и собственото му минало често преминава през промяна на мисленето и начина на живот.