Синдромът е открит и описан от американския психиатър Хърбърт Фройденбъргър, но основна заслуга за изучаването му има американският психолог Кристина Маслах, която заедно със свои колеги разработва научен метод за неговото изследване (Maslach and Leiter, 2016).

Хърбърт Фройденбергер, който работи като психиатър в нюйоркска държавна клиника, първи въвежда термина ʻburn-out’. С него той обозначава емоционалното изчерпване, липсата на мотивация и професионална ангажираност от страна на терапевтите, които работят в клиники за наркозависими в САЩ. ʻBurn-out’ е метафора, която на разговорен английски означава „прегарям“, „изгарям“, „изпепелявам“. На английски език с тази дума се назовава състоянието на свещ, която след дълги часове осветяване предлага само мъждукащ пламък. Фройденбергер, който е въз­приеман като един от откривателите на бърнаут синдрома, първи привлича вниманието на обществеността към ефектите на професионалното „прегаряне“. Дефиницията, която той и неговият екип предлагат за това състояние, е следната:

Като практикуващ психоаналитик установих, че хората, подобно на сградите, понякога стават жертви на опожарявания. Подложени на напрежението, което създава животът в нашия сложен свят, техните вътрешни ресурси се изпепеляват като от пламъци, които оставят след себе си единствено една огромна вътрешна празнота, дори външността да изглежда почти непокътната. (Freudenberger et al., 1980, p. 43)

Разгърнатата метафора, която Фройденбергер изгражда върху мотива за изгарянето, ясно предава идеята за пораженията, кои­то хроничният стрес и напрежението нанасят върху служителите, чиито ентусиазъм и енергия „угасват“ с времето поради изчерпване на техните ресурси за справяне. Той определя синдрома като болест на душата в траур за своя идеал, като по този начин акцентира върху бушуващия „огън“ на първоначалния ентусиазъм и устременост, който впоследствие бива „угасен“ в резултат от ежедневния сблъсък с трудностите и безизходицата в личния и професионалния живот. Психиатърът уточнява, че синдромът възниква като кумулативен ефект на преживян стрес в професионална среда. Състоянието се усеща като преумора и фрустрация, което оказва негативно влияние върху качеството на професионалните и личните взаимоотношения. Влошаването на състоянието на засегнатите служители в центровете за социални услуги започва да се наблюдава след период от около една година от започването на работа. Фройденбергер описва „прегорелите“ служители като тревожни, изнервени, раздразнителни и депресивни. Освен усещането за емоционално изтощение те афиширали чести прояви на подозрителност и цинично отношение към клиенти, пациенти и колеги. Авторът не се задоволява само с разпознаване на симптомите на бърнаут синдрома: той предлага превантивни мерки, пряко свързани с интервенции на индивидуално и организационно ниво. Препоръките му включват подобряване на работната среда, намаляване на работното време, информираност и регулярна супервизия на персонала.

Кристина Маслах, професор по социална психология в Университета в Бъркли, Калифорния (САЩ), е другата изследователка, с чието име се свързва първооткривателството на феномена „бърнаут“. Според нея бърнаут синдром е състояние на физическо и емоционално изтощение, деперсонализация и усещане за редуцирани лични постижения, причинени вследствие от хроничен стрес на работното място (Maslach et al., 1993). Точната дефиниция, предложена от нея за това понятие, е следната:

Състояние на пълно физическо, емоционално и умствено изчерпване, което се характеризира с хронична умора, чувство на безпомощност и безнадеждност, развитие на негативно самовъзприятие и отрицателно отношение към работата, околните и живота като цяло. Съпровожда се с цинизъм, социална изолация и силно намалена работоспособност. (Maslach, 1982, pp. 30 – 31)

Маслах подпомага разбирането на хроничния стрес в работна среда като сложно явление, за което е характерна специфична динамика на развитие. Самата тя и нейният колектив от изследователи уточняват, че професионалното прегаряне е латентен процес на психическа ерозия в резултат на продължително излагане на стрес на работното място (Maslach et al., 1993). Тя обръща внимание на фазите в динамиката на развитие на бърнаут синдром и дефинира алгоритъма на неговото пораждане и развитие. Той възниква в резултат недостиг на ресурси за справяне на индивида след продължителното излагане на стрес в работна среда (Maslach and Jackson, 1981). От своя страна системното излагане на стресори от емоционален и междуличностен характер изисква силна емоционална ангажираност към хората, с които е свързан работният процес: ученици, пациенти, клиенти, колеги. Последиците от бърнаут са емоционални – деперсонализация с гняв, фрустрация, демотивация, усещане за некомпетентност, професионална неудовлетвореност; физически – болки, безсъние, депресия, заболявания; социални – отсъствие от работа, изолация; поведенчески – хранителни разстройства, злоупотреба с наркотични вещества, работохолизъм (Maslach, 2001). Засегнатите от него могат да развият симптоми като тревожност, раздразнителност, промени в настроението, безсъние, депресия и чувство за провал като последица от професионалното прегаряне (Aiken, Clarke et al., 2002; Gundersen, 2001; Parker and Kulik, 1995; Shanafelt et al., 2002; Trufelli et al., 2008). Изброените симптоми могат да доведат до спад в работо­способността и намаляване качеството на услугите.