ЕЛЕКТРОНЕН ПОРТАЛ ЗА ДИАГНОСТИКА И ПРЕВЕНЦИЯ НА РИСКА ОТ БЪРНАУТ СИНДРОМ И РАЗВИТИЕ НА УСТОЙЧИВОСТ ПРИ ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ

КАКВО ЗНАЕМ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНИЯ СТРЕС, ПРЕГАРЯНЕТО И РЕЗИЛИЪНСА

Професионалният стрес не се определя единствено от броя на задачите или от трудността на отделна ситуация. Той възниква във взаимодействието между изискванията на средата, начина, по който човек оценява случващото се, и ресурсите, с които разполага, за да се справи. (Finkel et al., 2025)

Една и съща ситуация може да бъде преживяна по различен начин (John et al., 2026). Значение имат нейното естество и продължителност, предишният опит, наличната подкрепа, възможността за влияние върху събитията, моментното физическо и емоционално състояние и времето за възстановяване. (Cohen et al., 2016)

Затова разбирането на професионалния стрес изисква да разглеждаме едновременно:

  • източниците на натоварване в работната среда;
  • индивидуалната оценка на ситуацията;
  • непосредствените психични, телесни и поведенчески реакции;
  • използваните стратегии за справяне;
  • възможностите за почивка и възстановяване;
  • личните, социалните и организационните ресурси.

Как са свързани тези процеси

За по-лесно разбиране връзката между тях може да бъде представена по следния начин:

Изисквания и фактори на средата → оценка на ситуацията и наличните ресурси → стресова реакция → стратегии за справяне и възстановяване → адаптация или натрупване на дистрес

Това не е еднопосочен процес. Опитът от справянето може да промени начина, по който оценяваме следваща ситуация, а подкрепата и ресурсите за справяне се свързват с по-ниски нива на работни стресори и напрежение. (Shaw et al., 1993)

Стресът е естествена реакция, но възстановяването е необходимо

Стресовата реакция мобилизира вниманието и енергията, когато трябва да отговорим на важно изискване, промяна или заплаха. В определени ситуации тя може да подпомогне концентрацията, бързата реакция и активното действие.

Когато обаче изискванията са прекомерни, повтарят се продължително или не са последвани от достатъчно възстановяване, напрежението може да се натрупва. (Geurts & Sonnentag, 2006) Тогава могат да се появят умора, раздразнителност, затруднена концентрация, нарушения на съня, усещане за претоварване или отдръпване от работата. (Querstret & Cropley, 2012)

С понятието дистрес се обозначава преживяване на стрес, при което изискванията се оценяват като надвишаващи наличните ресурси за справяне и започват да затрудняват благополучието и ежедневното функциониране.

Отделна проява не е достатъчна, за да се направи заключение за здравословното състояние на човека. По-важни са продължителността, честотата, съчетаването на различни затруднения и отражението им върху работата, отношенията, съня и възстановяването. (Shoss & Shoss, 2011)

Значението на работната среда

Професионалният стрес не е само индивидуален проблем. Начинът, по който е организирана работата, може да увеличи или да ограничи риска от дистрес. (Lucca & Magalhães, 2024)

Сред факторите, които могат да повишат натоварването, са: (Leka & Cox, 2008)

  • прекомерният обем работа и недостигът на време;
  • неясните или противоречащите си изисквания;
  • честите промени без достатъчна подготовка;
  • ограничената възможност за участие в решенията;
  • недостигът на персонал, информация или материални ресурси;
  • недостатъчната подкрепа от ръководители и колеги;
  • конфликтите, обидното отношение или заплахите;
  • постоянната служебна достъпност;
  • липсата на реални почивки и възможности за възстановяване;
  • шумът, пренаселеността и други неблагоприятни физически условия.

Когато едно затруднение засяга много хора или се повтаря независимо от индивидуалните усилия, е необходимо да се потърси и организационно решение. (Sauter et al., 1990) Техниките за лично справяне могат да подкрепят човека, но не трябва да заместват подобряването на неблагоприятните условия на труд.

Как помагат стратегиите за справяне

Стратегиите за справяне, или копинг стратегиите, включват мислите и действията, чрез които човек се опитва да управлява конкретните изисквания и тяхното въздействие.

Някои стратегии са насочени към самия проблем:

  • уточняване на фактите и очакванията;
  • подреждане на задачите по приоритет;
  • търсене на информация и съдействие;
  • поставяне на професионални граници;
  • договаряне на срокове и отговорности;
  • предлагане на промяна в организацията на работата.

Други подпомагат регулирането на непосредствената стресова реакция:

  • кратка почивка;
  • спокойно дишане;
  • раздвижване или телесно отпускане;
  • осъзнато насочване на вниманието към настоящия момент;
  • назоваване и приемане на емоционалното преживяване;
  • разговор с доверен човек;
  • възстановителна дейност след работа.

Няма стратегия, която да е подходяща за всяка ситуация (Leslie‐Miller et al., 2024). Ако източникът на напрежение може да бъде променен, е необходимо действие, насочено към проблема. Ако промяната не може да настъпи веднага, регулирането на напрежението може да помогне да се запазят яснота и способност за обмислено действие.

Кратките техники могат да ограничат непосредствените ефекти на стреса и преумората, но не могат сами да отстранят хроничното претоварване, недостига на ресурси или неблагоприятните професионални отношения.

Какво представлява професионалното прегаряне

Професионалното прегаряне, или бърнаут, се свързва с продължителен професионален стрес, който не е бил успешно управляван. (Atroszko et al., 2020) То може да се прояви чрез изчерпване, нарастващо дистанциране или негативно отношение към работата и усещане за намалена професионална ефективност.

Прегарянето не настъпва непременно след една трудна ситуация. Рискът се увеличава при продължително натрупване на изисквания, недостатъчно възстановяване, ограничен контрол, липса на подкрепа и несъответствие между професионалните отговорности и наличните ресурси. (Aronsson et al., 2017)

Световната здравна организация определя бърнаута като явление, свързано с професионалния контекст, а не като самостоятелно медицинско заболяване. www.who.int Самооценката може да насочи вниманието към определени затруднения, но не поставя диагноза и не установява сама по себе си причините за тях.

Какво представлява резилиънсът

Резилиънсът е способност и динамичен процес на адаптиране, възстановяване и запазване на функционирането при трудности. (Rutten et al., 2013) Той не означава, че човек не изпитва стрес, остава непрекъснато спокоен или понася безкрайно неблагоприятни условия. (Norris et al., 2009)

Резилиънсът се подкрепя от различни ресурси:

  • знания и умения за справяне;
  • опит от преодолени трудности;
  • способност за поставяне на граници;
  • реалистично планиране и гъвкавост;
  • подкрепящи лични и професионални отношения;
  • достъп до информация и компетентна помощ;
  • справедлива организация на работата;
  • възможности за участие, почивка и възстановяване.

Развиването на резилиънс не прехвърля отговорността за професионалното благополучие изцяло върху отделния човек. Устойчивостта се изгражда във взаимодействието между личните качества, социалната подкрепа и условията на средата. (Britt et al., 2016)

Как да използвате информацията в този раздел

Разделът предлага по-подробна информация по пет взаимно свързани теми:

Професионален стрес и дистрес

Как възниква стресовата реакция, кога тя подпомага адаптацията и кога натрупаното напрежение започва да затруднява ежедневното функциониране?

Професионално прегаряне

Какво представлява бърнаутът, кои са основните му прояви и кои условия могат да повишат риска от неговото развитие.

Резилиънс

Кои лични, социални и организационни ресурси подпомагат адаптацията и възстановяването при професионални трудности.

Психосоциални фактори и работна среда

Как натоварването, ролите, отношенията, подкрепата, ресурсите и организацията на труда влияят върху професионалното благополучие.

Стратегии за справяне с професионалния стрес

Как могат да се съчетават непосредственото регулиране на напрежението, действията за решаване на проблема, търсенето на подкрепа и организационните промени.

Представената информация има образователен и ориентировъчен характер. Тя не поставя диагноза и не замества психологическа, медицинска или друга професионална консултация.

 

 

Кратък въпрос към читателя

Стрес и дистрес

Как реагираме на натоварването?

Професионално прегаряне

Кога продължителният стрес води до изчерпване?

Резилиънс

Какво подпомага адаптацията и възстановяването?

Фактори на средата

Кои условия на труд увеличават или ограничават риска?

Копинг стратегии

Какво можем да направим в момента и какво изисква по-трайна промяна?